Разнообразните доброкачествени тумори на стомаха и дуоденума се обозначават като полипи на стомаха и дванадесетопръстника.
Полипи на дванадесетопръстника
Повечето от тези доброкачествени тумори растат под форма на „полип на краче” и достигат различни размери. Биват единични и множествени и обикновено се локализират в дуоденума или илеума (част от тънкото черво). Хистологично представляват аденоми, но са описани и вилозни аденоми. Обикновено нямат клинично значение и се откриват случайно при аутопсия. Само тези от тях, които дават чревна непроходимост, кръвотечение или злокачествено израждане, представляват диагностичен проблем. Рентгенологично се доказват трудно и точната диагноза се поставя при лапаротомия.
Полипи на стомаха
С понятието полипи се обозначават макроскопски описаните изменения в лумена на стомаха, към които се включват епителните и мезенхимните тумори. Етиологията и патогенезата не са изяснени. Роля играят съдържащите се в храната канцерогенни фактори, продължителните механични и химични дразнения на стомашната лигавица несъмнено играят роля и наследствените фактори, особено при А гастрит и пернициозна анемия. В определени фамилии по-често се наблюдават полипи на стомаха. Все пак трябва да се отбележи, че екзогенните фактори (хранителни, канцерогенни, алкохол, никотин) имат по-голямо значение за възникването на полипи.
Симптомите на полипите на стомаха и дванадесетопръстника не са характерни и в много отношения са подобни на симптомите на хроничен атрофичен гастрит и хроничен дуоденит. Най-често се наблюдават тежест и болки в епигастриума, оригване, гадене, понякога повръщане, безапетитие и слабеене. Почти при половината болни заболяването протича безсимптомно и се открива случайно при рентгенов или ендоскопски преглед. При пролапс на полипи в пилора или дуоденума възникват пристъпни болки и картината на остър илеус (чревна непроходимост), която бързо се появява и бързо изчезва. При локализация на полипите в областта на кардията може да възникне дисфагия (болезнено преглъщане). Лейомиомите, които могат да достигнат на големина на детска глава, предизвикват чувство на тежест, притискане и безапетитие. Наблюдаващите се клинични прояви често се дължат на усложнения или на съпътстващи заболявания. Важно усложнение са интермитиращите (повтарящите се) кръвотечения, които могат да доведат до желязодефицитна анемия. Кръвотеченията по-често се наблюдават при мезенхималните полипи. Динамичното наблюдение на болните със стомашни полипи показва два варианта на клинично протичане. При болните с единични полипи в антрума продължително време не се наблюдават усложнения. При втората група се срещат усложнения - кръвотечение и пролапс на полипа в дуоденума.
При болните със стомашни полипи се налага комплексно и повторно изследване на стомаха, тъй като полипозата може да бъде генерализирано заболяване на стомашно-чревния тракт.
Диагнозата се поставя рентгенологично и ендоскопски. С двоен контраст рентгенологично сравнително точно се поставя диагнозата главно при полипи с диаметър над 0.5-1.0 см. Полипите се виждат като кръгли, по-рядко овални, добре очертани с резки и гладки контури дефекти в изпълването, около които дъгообразно се разполагат лигавичните гънки.
Диференциална диагноза трябва да се направи с хроничния полипообразен гастрит. Малките полипи трудно се разграничават от хроничните ерозии в антрума. Трудно е разграничаването на полипите от стомашния рак.
Лечението на полипите на стомаха и дванадесетопръстника се определя от патохистологичната диагноза, големината, разпространението на тумора и от опасността от усложнения. Лечението трябва да се съобразява с тежестта на интервенцията, локализацията на процеса и възрастта на пациентите. Ендоскопската полипектомия (отстраняване на полипа) е едновременно диагностична и терапевтична процедура. Болните с полипи на стомаха и дванадесетопръстника са със запазена трудоспособност, с изключение на периода по време на усложненията на полипите.Профилактиката се състои в рационално хранене, наблюдение на наследствено обременените лица и ограничение на всички фактори, които играят роля за възникване на хроничен гастрит и дуоденит.
